По вятъра изпратих ти писмо...
и нежно запечатих го с целувка.
Разказах за било и не било...
за нашите откраднати минутки.
Разказах за безумните дела...
и страстите изгарящи плътта ни.
За тръпнещите от любов сърца...
за всичко случило се помежду ни.
Изпратих ти и бисерна сълза...
излязла от очите... потъмнели,
останали след теб без светлина,
друга любов... така и не видели.
Изпратих го да знаеш, че си там,
където обещах, че ще те пазя...
Да, всичко вече е утопия, знам,
но просто не успях да те забравя!