Умореният спомен на днитеприюти едно плахо момче.То те търси днес, там - през горите,през реки и през стръмно дере.Малък принц, разпознал Пепеляшкавъв момичето с чипо нослеи за седмица-време порасналс разранени до кръв колене.Теб довя те несретникът вятърнасред село и тъй не разбра,как сред жмичката с щури приятелиПепеляшка в теб той разпозна.И къде си сега, Пепеляшке?И през колко гори и рекида те търся, хабер да ти пратя - аз съм принцът от детските дни -онова мълчаливо момченце,пеперуди с теб дето броии светулки в последната вечер,по косите ти с устни лови.Онова непохватно човече,дето миг за ръка те държаи принцеса в нощта те нарече -във последната детска игра.Разпиля те магьосникът вятър,който тайно при мен те довя…За това аз по него ти пращам -до поискване – стих от тъга... гр.ТополовградНиколай Дялков