Мишле най-сладко, мое, здрасти.
Пиши ми, липсвам ли ти нощем.
Аз всеки ден се питам, как си,
че ти на мен ми липсваш още.

А луташ ли се без посока?
Аз лутам се, но все по-рядко.
Днес раната не е дълбока
и плача пак, но по за кратко.

Пиши, щастлива ли си вече
и честичко ли се усмихваш.
От мен отдавна си далече,
но още във съня ми идваш.

От както тръгна от живота ми,
ти пиша всеки ден и час.
Но ти не знаеш за писмата ми.
Непратени стоят у нас.

И ти не виждаш как угасвам.
Писмата ми не получаваш,
а аз със сълзи ги подписвам
и мъча се да те забравя.