посветено на Е.М.

Аз бях един, единствен, може би,

Но огъня в живота, ме жигоса

И белегът, остана да гори.

Обречен съм до края да го нося!

А другият ми белег, беше ти -

Това което винаги болеше.

Това което, връщаше „преди",

И после го превръщаше във 'беше'!

Разкъсан съм! Разкъсан и обречен

А някога, ще бъда ли събран?

Когато съм ту близък... ту далечен

Когато уж съм тук, а всъщност там!

Когато съм обичан, и разлюбен

Забоден и разпънат! И оплют!

Намерен... но  във себе си изгубен,

Уж четен... ала никога не чут!

Омръзна ми. Ту среща, ту раздяла,

Един кинжал. Кръвта. За саможертва.

Очите ми! Парчетата! Кинжала

И всяка дума, беше смъртна клетва!

Едно самоубийство за поета!

Камата сякаш Дявол я въртял.

При теб, ще се завърна на парчета,

Защото само ти, ме правиш цял!