Ще става все по-тихо,
а вратата на дома ми все по-тежка,
ще чакам все по-малко,
а красотата ми ще бъде някак си мъртвешка...
Ще лягям все по-рано,
в леглото ми отдавна не е тясно,
матракът стар ще бъде вдлъбнат,
за съжаление единствено отдясно...
Ще гледам все по-често през прозорците отсреща,
ще си представям че съм майката от третия етаж,
детето от тавана,
или пък друго нещо...
Ще гледам,
и ще си мечтая, някой ден,
да срещна поглед от прозорец,
мечтаещ си да бъде МЕН...