Живот ли е, когато си видение-
мъждукаща и вяла светлина,
гадателка без своето знамение,
без любовта живееща жена?
Без нежност и една любима дума,
без трепетът на влюбени души,
когато всяко утре, сякаш чума,
убива в теб родените мечти...
Живот ли е, когато не живееш...
не чувстваш във гърдите любовта,
когато пред красивото немееш,
със сълзи плащаш всяка свобода?
Заплащаш и за всеки допир нежен,
за всяка дума, казана със страст.
за всеки поглед искащо копнежен,
за кадифето в тихият си глас...
Живот ли е, когато си самотен-
една красива падаща звезда,
един копнеж далечен и страхотен,
една умираща с изгаряне душа!