|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 161,014
Потребители: 12,313
Автори: 3,978
Коментари: 304,154
Точки: 2,628,223
Съобщения: 125,582
Лексикони: 4,471
Снимки: 10,756
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
Отворена книга
На пръсти, казваш, ме познаваш
и криела съм своите сълзи,
но за тях отново повод даваш -
не ти ли писна вече от лъжи?!
Била съм адски своенравна.
Не съм зачитала авторитет.
Но кога приемал си ме мен за равна,
вместо за поредния предмет?!
Кога успя да ме обичаш?
Каквато бях, а не каквато искаш ти!
Отново сам пред себе си отричаш,
заобиколен от своите лъжи.
Строиш си от лъжите кули
и в тях нанасяш своя дом,
а че мен боли - това не чу ли,
не чу ли най-плачевния ми стон ?!
Не ме познаваш ти на пръсти,
дори и себе си не знаеш сам.
Любов в сърцето си ме кръсти
и погубваше ни в своя план!
Ти никога не си обичал,
не си изпитвал любовта.
В мен - една си се заричал,
но аз не съм оазис в пустуштта.
В пустинята от чувства празни -
без капка дъжд и без надежда,
идеята за мен те дразни
и знай умът ти те подвежда.
На пръсти, казваш, ме познаваш
и криела съм своите сълзи,
сега, любими, сам оставаш,
отворената книга днес не я боли!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
