Сутрешната светлина нахлува в сънената стая,
сякаш иска край да сложи тя на моя сън…
Отварям аз заспалия прозорец най-накрая,
a той с мен сепва се от допира на зимата отвън.
Мартенският режещ вятър се опитва да флиртува.
Иска сякаш да ми влее пак онази топлина,
като с цял куп зимни спомени за тебе ме затрупва.
Ала студено е навън все още, рано е за пролетта..
Дълбоко вдишвам, ледената струя ме облива,
Но не усещам мраз, а аромат на свежест след дъжда……
Енергия и сила в мен сега преливат,
Прозорецът играе си със слънчев лъч и чака с мен отново пролетта…
14 август 2007
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me