Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме
да кажем „Здравей!” на една мечта.
Господи, нима това не съм аз –
а птица в тяло на жена…
© Павлина Петрова