StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,130
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,438
   Точки: 2,652,583
   Съобщения: 151,955
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Оттук нататък

Почти приех това предателство,
което ми поднесе тази сутрин
след úмане, бълнуване и крясъци
и уморен от нощното препускане.
Но стига ми, докрай че изцедих
от плитката на тази нощ дъждовна
душата ти – тропосах я със стих.
Не е по мярка, малко неудобна,
убива ме под мишниците, стяга
и възелът й вързан е накъсо.
Но знам добре, че моя е, бродяго
несресан, грозен, смачкан и небръснат!
И аз допих в очите ти огнището, 
което цяла нощ ни свети.
И аз оттук нататък друго нищо
от теб не искам повече, поете!
Оттук нататък просто суета
ще бъде всяка твоя тиха ласка,
ще бъде надпревара със света,
нов опит да ми го разкажеш.
Оттук нататък – дълга самота,
в която само крачка-две до ада
дели ми я изпепелената душа.
Заслужих и това да го изстрадам!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-04-05
прочитания: 191
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход