StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,275
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,978
   Коментари: 305,001
   Точки: 2,631,536
   Съобщения: 124,733
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

...Отровата на любовта...

            

 

Отрови ме в тази тъжна тишината,

дъхът ми тръгна подир тебе, сега...                                                                 

Свали ме от небето и от рая,

и ме отведе от дома най–накрая...

 

Използва ме и ме и ме разби,

Остави ме и ме нарани!

Ти беше моята бомба със закъснител!

Но не беше ти, този който се взриви!

Аз бях самотния и горд изпълнител!

Подари ми цветята на болката и за театъра ме поздрави!

 

Питам се само осъзна ли това, което ми завеща...?

Изведнъж се завърна ти от нищото и аз ти казах: Довърши ме!

Приближи ме ти в този миг и жално отвърна ми: Прегърни ме!

Изведнъж заплака ти и беше странно, защото това ме зарадва...

но и ме натъжи...

 

Попитах те тогава: Искаш да ме довършиш нали?

Ти беше този, който си отиде, запомни!

Ти беше този, който пръв дръпна спусъка...

И питам те се сега: Аз да го дръпна ли?

 

Защо да те пусна да се доближиш и да ти простя...

от нас жив остана само твоя спомен и нищо повече...

Защо отново да те хвана за ръка при положение, че ти вече закъсня...?

Не знам как ще ни събереш, след като ти ни раздели, обвинявайки за всичко мене...!

 

Не е лесно да си простим и да се преродим, въпреки че още жива е любовта ни!

Не е въпрос на злоба или на егоизъм - вече отдавна те пуснах да вървиш далеч от мен...

Не е въпрос  на омраза или на страх - вече отдавна те обичам и оттогава не ме е страх от теб...

Обичах те повече от живота си и не съжалявам, въпреки че тогава ме уби!

 

Завеща ми самотата и болката, но също и това на което живота ме научи...

Сега също те обичам, знам че и ти мене също, защото една единствена е любовта!

Сега когато си до мен, чувствам че няма как да се провалим отново в песента...

 

Накрая в  живота всичко се нарежда, когото съдбата изгори се в огъня!

В живота ти си моето слънце, съдбата така пожела...

Тогава, обаче ти се оказа моя мрак, отново тя така пожела...

Но накрая в живота всичко се нарежда, когото съдбата изгори се в огъня!

 

И тогава започне новото начало...

 

От пепелта се въздигнахме ние и любовта ни...!

Защото вече си простихме, защото отново се обичаме!

В миналото съдбата и огънят изпепелиха ни...!

Затова вече нямаме какво да губим, вече бяхме живи духове!

 

И ние отново се влюбваме, съдбата просто така желае...!

Вече не се страхуваме, защото знаем, че ако умрем пак ще се спасим, 

пак ще се преборим влюбени!

И няма да се предадем, защото знаем, че ако паднем от небето пак ще полетим!

Защото каквото и да се случи се обичаме - това се оказа любовта!



Какво ме вдъхнови?!
написано 2014 год.
Тогава се убедих, че в любовта няма око за око, зъб за зъб...
В нея има споделеност и градация... 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2016-05-19
прочитания: 214
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход