Моята бодлива душа - тъмнее в римата
и увехналите рози - безизразно бдят.
Ръждясал цвят е моят поглед,
като онази червенокоса змия.

Птиците раждат безбройни мечти
и нито една истинска - крехка тъга.
Тъй, само летят в черните дъждовни дни
и нито една грешка ще споделят.

Нощта е синя като твоите студени очи
и луната - самотното сияние кръжи над моето его.
И тъй се сплита като бодлива тел,
когато мисля за твоите отровни устни.