До болка те обичах, а може би не трябваше.
Мечтите и надеждите на тебе посветих.
Че искрена била съм, ти никога не вярваше.
И всичко де остана е този скапан стих.

За даденост прие ме, аз ничия не бях
единствено сърцето ми, което твое беше,
и дните безнадеждни, дето за теб живях,
и спомена болезнен, към нея как вървеше.

Защо при мен се връщаш, това ми го кажи?
Аз няма втори път да те обичам.
Обичах те до лудост, но ти ме нарани.
и всеки ден от тебе се отричам.