Прехвърлях мъдростта на годините,
за да те срещна и с тебе изтлея,
потъмняха очите ми - сините,
упорито в косите белея.
От древни болки отдавна отрекох се,
запечатах себе си в обич стаена.
В очакване клетвено врекох се...
Ти дойде! И бях поразена!
Годините спряха, върна се времето
и разцъфна пролетта във косите,
мойта обич - през теб отразена,
причудливо синее в очите!