Мечтите ни в сумрака на залязващото слънце,

обагрени кръстопътища на нашите сенки

раздиплени пленници.

Тръпнещо,

нежно докоснало челата ни пламъче,

прекосили времето сънища

изживяни наяве.

Приятелю,

в любовта ни се търсеха пламенни кръстове.

Живи огньове пламъци виеха,

сенки от тъмни бълбукащи извори.

Твоето лудо незнание,

търсещо моето лудо желание,

нашите песни любов моя,

тази пътека от слънце огрявана,

тиха и кичеста.

Отражение на мига неотминал

езера очите ни отразили,

каменни зъбери,

в които вълните разбивахме

тътен и стон,

бяло мълчание...

Ти ли взриви самотата ми,

или прегърна душата ми

времето бяга

тичат миражите,

ние стоим в ласка обгърнати….

Тъй преминават годините

преоткрити в сърцата ни...

Чистите.