StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,834
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,732
   Точки: 2,667,270
   Съобщения: 172,088
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,716

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отражение

Градът е сякаш мое огледало -

понякога копнежен и красив,

понякога забулен в наметало,

понякога навъсен и бодлив.

 

И стаята е все по-често тиха,

затворена сред четири стени,

понякога потайно се усмихва,

понякога неистово боли.

 

А лампите очакват карнавала

на моите променливи лица.

Раздала съм, каквото съм раздала,

време е да бъда пак сама.

 

Мъглата ще покрие небосвода,

дъждът ще плаче с моите сълзи.

И може би във полунощ на входа

ще се завърнеш

тихо

ти...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2016-12-30
прочитания: 303
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход