Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ,
две очи ме гледат мъртви,
а искат –
сили да намерят
за живот.
Те знаят,
че след тях
светът ще продължи
да съществува;
те знаят,
че ще има обич
и след тях,
но как се борят те –
със самотата,
а знаят –
и след тях в света
ще има самота.
Две разплакани очи,
погледнах ги
и ги познах –
тези тъжни,
уморени,
отчаяни очи.
Гледах ги,
не можех да повярвам,
че бяха моите очи.