Навън видях момиче,

което се разхождаше под дъжда.

То наведено с глава надолу ходеше

и неискаше да я видят как плаче.

Тя седна до една  локва, а

сълзите и се стичаха все повече и повече.

Капките падаха а тя мълвеше и зовеше!

„ОБИЧАМ ТЕ! ПРОСТИ МИ!

ВЪРНИ СЕ ПРИ МЕН! „

Опитах се да и помогна , протегнах

ръка, но се намокрих.

Тогава разбрах, че това

е моето отражение!