Отново съм разбита на парчета&nbsp;
и нямам сила за това
не виждам смисъл, няма и утеха&nbsp;
дори не знам аз имам ли душа.
Отново ставам ненужна, сама &nbsp;
и сълзи в очите ми няма
ще бъда паметник на любовта
&nbsp;на този свят това оставам.
Заслужих си тази коварна съдба,
защото човешкото в мен отдавна го няма
и не съм просто крехка, суетна жена,
а илюзия само измама.
Празен поглед някъде далече,
а в гърдите ми няма сърце
всеки мъж като пътник до мен
приютявах с нежни ръце.
И какво ми остана сега
просто нищо, дори и тъга
в малка прашинка от пепел
ме превърна сега любовта.
 
 
&nbsp;