На масата във ъгъла стои
поредната изпразнена бутилка,
посветена е на тази нощ без теб,
на света, превърнат във мътилка.
***
И пак пияна моята душа
от бряг на бряг се люшка,
балансирайки и чувствата дори
във своята безмилостна вихрушка.
***
Залита тя, не пази равновесие,
това за нея непосилно е сега,
че думите лъжовни я унесоха
и хвърлиха я в пропастта.
***
И вчера, и днес тя е пияна,
и утре знам ще бъде така,
докато тупти във тази измама
и в пиянството си ще бъде сама.