И пак присъстваш тихо в моя тъжен ден...

Неканен. В мислите ми нагло ровиш.

Играеш си. Студен. Циничен. Променен.

Опитваш чувствата ми силни да оспориш.

Но аз не ще ти дам, не ще ти позволя,

да вземеш топлината жарка скрита в мен,

да откраднеш тази пъстрота, и цветност, и нега,

която позволява да те любя с чувства всеки ден.

Не ще захвърля на боклука обичта,

дори след сто години, даже двеста,

За мене ти си моя мъж – мечта,  и любовта,

дори за тебе да съм оназ жена тъй „луда” .

Дори след време в друга да се преродя,

аз тебе ще търся пак, отново и до края...

Ще пребродя градове, села, гори, поля,

за да те открия и да споделя с теб живота.