*Аз няма да забравя онзи миг със тебе под звездите,
когато каза колко много ме обичаш!
Тогава просто бяха истински мечтите...
И сетя ли се, винаги сълзите ми потичат!
Тогава, да признаем,беше толкова различно!
Лицата ни се смееха на фона на красивото небе...
А сега сме просто двама безразлични.
На теб душа ти липсва, а на мене сърчице.
Забравили сме се, това е повече от ясно!
Оставили ли сме миналото да събира своя прах...
И дори да си припомним станало е късно
как щастлив ти беше и аз щастлива бях!
Сега останало е пусто наш\'то място...
Там където късно вечер силно се прегръщахме!
И аз и ти и него вече сме забравили.
Във двама непознати просто се превърнахме.
Споменът за нас е силно избледнял...
Само болка, другото не мога да намеря!
Думи тежки си изреждаме без капка жал...
Спомен, който ни събра, а днес разделя!*