Откри ли ме отново във безкрая,
или съдбата беше благосклонна,
да срещнеш най-желаната омая...
вълшебството на възрастта преклонна.
Да!... Знаят се началото и краят.
Любов на старт, любов и на финала,
а между тях, прегракнал, глашатаят
припява спомен за река замряла.
Инертно клони влачила в живота,
завихряни по бързеите, вяло,
рисувала картини с неохота...
брегът във нея влюбен бил изцяло.
Повтарял и`: Бъди за мен реката
живото-сътворяваща... и рая,
сирената бленувана, мечтата
и пътя в теб любовно ще извая.