Поезията няма смисъл,
събудиш ли се проумял,
че докато си я обичал,
заради нея си живял.
Но как да не и дам живота си,
дори да знам, че тя е с друг,
че него гушка във леглото си,
а аз мечтая, да е тук.
Боли, когато виждам другия,
да взима моите мечти.
Едничката надежда губя я,
когато болката крещи.
Дали ще мога със годините,
да скрия спомена за теб,
за да живея като другите,
а не като половин човек.
Не знам, но за сега не искам,
да те забравя. Остани!
Във спомените ме обичай,
Живей в красивите мечти!