Откъсни ми късче от дъгата,
Оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее.
Откъсни ми късче от небето синьо
Нека ведър е и утрешния ден
В светлина от утрото да се изливат
върху нас щастливите моменти.
Откъсни парченце от живота,
И го прибери, на топло, при сърцето.
С него да закърмиш любовта ни.
Откъсни парче от слънцето,
което да ми свети.
Щом към теб протегна си ръцете -
да те имам, много ли от тебе искам?!