Откъсни ме -
вместо ябълков цвят и
скрий ме в долапа,
при своите чувства.
И ме вдишвай,
на глътчици нежност.
Нарисувай ме в цвят магнолия,
и ме окачи на стената от мисли.
Зазидай ме в свойта душа,
за награда -
като сянка от слънчев лъч,
вместо спомен от лято.
Опиши ме - в несъществуваща книга,
с неизтриваем молив.
Разкажи за мен на луната.
Изгори ме, до пепел.
Докосни устните.
После бавно пръсни ме
по себе си.
Очертай овала на лицето ми
върху шепата пясък,
сбрана в дланта ти.
И ме запечатай в сърцето си.
Разлей ме като вълна
от блян и сълзи,
по изгрев слънце.
Там, на нашия бряг.
И ме догони на крилете
на вятъра,
за да ме накажеш
...с любовта си.