Ревнувам самотата си от теб.
Очите си от твоите ревнувам.
Сърцето ми и то не е сърце,
откакто го разкъсвам с празнодумия.
И жаждата по устните лепи-
не я напиват мислите солени.
Ревнувам всяка буква в този стих,
защото е написана от тебе.
Ревнувам слабостта си и смеха,
и болката, и липсата ревнувам,
а някога твърдях, че любовта
е хапчето, с което се лекувам.
Ревнувам се от себе си дори...
Такава... лековерна романтичка.
Представа нямам кой си всъщност ти,
но даже ревността ми те обича.