StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,565
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,287
   Точки: 2,657,226
   Съобщения: 152,850
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Откакто ми се помни

Ключето на вратата щом превърта
и в чехъл спи заситената котка,
дано да не загуби свяст дъхът ти,
ръцете ми да може да затопля.
Луната тихо нощната си шапка
за смигане полека да повдигне,
перденцата когато неочаквано
ръката ти подръпне треперливо.
Във вазата, набрани преди време,
главици да размърдат маргаритки
с листенцата отдавна преброени
и чак сега поискали да литнат.
Щурецът дето в паяжина златна
подскача, като въгленче и свири,
до Господа молитва да изпрати
от нотите усмихнати и живи.
И будният часовник от стената
под  звън на чаши тикове да губи.
Най-винените капки по устата
в признания и шепот да осъмнат.
Не се съмнявай, зная си вратата.
Нали е дом откакто ми се помни...
Ти само осъзнай, че не с халката,
а някъде в сърцето сме законни.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-01-25
прочитания: 91
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход