Отиваш си Любов, така решила
да стоплиш усмивката на друг човек,
оставяш ме да мисля къде сгрешила
е моята същност, за да я презреш.

Отивай си, щом си решила,
самотна ще съм аз, но само миг
ще потъгувам, зад ръцете свои лице ще скрия
и под очите мокро ще е, но само днес.

На добър час! Аз знам, че ще се върнеш
щом в новото огнище остане само жар
и по пътя позабравен ще ме прегърнеш
искри в очите ми ще сложиш пак.

Отивай си Любов, щом си решила
сърцето ми свободно ще е знай за теб
почини си някъде, при някой странник,
а стане ли ти скучно пак ела при мен.