Отивам книга да чета
някъде насред полето,
където Слънцето с дъжда
дъги рисуват във небето.
Отивам да послушам пясъка,
който стене под вълните,
а над него само плясъка
отмята нощите и дните.
Отивам да послушам птиците
в гнездата тайно невидими,
когато юли бе в зениците,
а песните им - лекокрили.
Отивам да забравя теб,
преди въобще да те познавам.
Не зная имах ли късмет,
но непознал те, се прощавам.
20.07.2009.