Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.
Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само своята самота.
Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.
Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом, без да се обърна,
оставям този път и теб сама.

Обичам те!
Харесвам да го чувам.
"Обичам те!" докосва моето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.
Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочетох любовта ти
и в мисъл някаква безредна
усетих гъдел - суета.
Обичам те!
Аз бях понесена
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.
Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?
Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?
И ето края дойде и всичко
Рухна, аз обикнах друг
Ти…….