Отиде си, и вече нищо не желая,
със никого не искам да те заменя.
Отне ми време да повярвам в рая,
светът и себе си дори да променя.

Сега е токова различно, пусто, празно,
мелодия заглъхваща в далечината
Парфюмът ти усещам още- странно.
не искам  да прекрача прага на вратата. 

Компания ми прави само самотата.
Не ми е нужна вече светлина.
Да си почине, ще помоля и луната,
на тъмно ще живея от сега.

Не те упреквам, ти не си виновна,
със дамите е винаги така.
За мен красива и така греховна,
а нямах сили да те задържа.

Отиде си, и част от мен откъсна,
сърцето ми остана да кърви,
пулсира, и очаквам да се пръсна.
Допуснах го, и заслужавам да боли.