Отдавна твоите длани са хладни,отдавна не милват със същата страст и любов,отдавна са спомен целувките жадни,отдавна ти крачиш по пътя си нов.Но има ли смисъл да крием нещата,които сърцата разбират сами,когато в душите напират словата,дори и последни,дори да боли?Когато нощта е от тръпки скована,и всичко без тебее чуждо сега,когато те губя,тъй силно желан,и искам това да е само...игра!Сбогом,мое скъпо момче,дало неземност на моите дни!Пътища светли,нека твоя живот да пресичат!Бъди щастлив,както преди!