Да зная, че нередно е това.

Знам че предпочетох

по лесния път на вървя..

Знам, че трябваше да

се боря за това приятелство

въпреки предателството!

Бяхме заедно, смеехме се

Лудеехме…

Но до кога?

Защо сега не е така?..

Защо така държиш се с мен?

Говорим си все по-малко от ден на ден.

Душата ми раняваш

и дълбока рана в нея оставаш!

Защо се случи така с нас?

Приятелството ни умира час по час!...

Може би вината е в мен,

че ти ме забравяш всеки ден.

И ще те помоля аз сега:

Прости ми ако можеш

за тази моя грешка!!!!