\"... Аз обичам по-кратко от гръм\"
Ивайло Терзийски
Щом обичаш по-кратко от гръм
земетръсна да бъде постелята,
нито капка вода, нито сън!
Ослепя от надежди неделята!
Ако искаш от мен синове
да родя, да повторят началото,
приготви си кама и въже...
Аз съм трудна, ловецо, за хващане!
Ти си огънят, аз съм сеното!
Как да легнеш у моите скути!
Любовта отсега е дамгосана,
по-страшна от смърт или лудост.
Аз съм лунна трева, диворасляк.
Самовилите в мене се къпят.
Не осъмвай без мисъл за щастие.
И сам не замръквай на пътя!
И не пий от водата, мълчаната
от копитце, от сълзата кошутова.
Не обръщай душата си в рана
и думите в сребро и куршуми.
Аз обичам... по-кратко от вик…
Колкото можеш да викаш -
викай до пределния миг,
след който пресъхва езикът!