StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,439
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,142
   Точки: 2,650,780
   Съобщения: 154,179
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

От мене прати му...


Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?
Че погледът мой не достига до там.
Далече, далече, отдавна замина
и нищичко вече за него не знам.

Къде ли се скита? Дали още помни
онези изгарящи, шеметни дни...
Последните думи: "Ще пиша напролет,
усмихвай се, мила, недей да тъжиш".

А тя вече тук е и всичко нашари
с ръка на художник и с чудни бои,
дърветата, храстите... Птичи фанфари
огласят простора и свежест струи.

Но него го няма... Разкошът картинен
невидим остава. Слепец съм сега.  
Единствено в пътя все още се взирам,
по който завръща се пак любовта.

Щом някъде срещнеш го, Ветре, прати му,  
вест бяла, милувка, и тази сълза.
В очите му - пареща - ти постави я,
тя нека за мен му разкаже сама.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2017-03-28
прочитания: 316
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход