Опитах да не мисля за теб
Оказа се непосилна таз кауза
Повярвай но нямах успех
Изтерзава ме кратка дори пауза
От зори поглеждам напред
Към простора над планината
Слънцето весело грее навред
Лек ветрец разклаща гората
Но не може дори пролетта
Гласът на сърцето да приглуши
Че да си прости тя как би могла
Ако поривът на любовта задуши
И втурвам се пак през глава
Казвам си… дано не грешиш…
‘Своеволие’ май наричаш това
От любов е… знам ще простиш
06.05.2009
03.00