Твърде малко остана от детството -
само няколко прокъсани думи,
забравих забързана на кея мечето,
което целуваше с обич дъха ми.
По пътя разсипвах от шепите пясъка,
в който думите бяхме завили,
да опази той клетвата, нашата,
да не бъдем мълнии небето покрили.
Остана асфалта със калните локви,
наподобяващи странно морето,
мечтите, скрити в пещерите дълбоки,
отнесли детската част от сърцето.
Вече близки са \"далечните\" лодки,
но я няма до мене ръката ти,
вълните-живот заприиждаха кротки,
но преглъщам с тъга самотата си.