StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,919
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,660,726
   Съобщения: 154,889
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Остаряхме красиво

В синята нощ покрила морето,
докоснахме устни - същински пожар.
Отново сме млади, а ти си момчето,
което ми даде нощта като дар.
По пясъка влажен пристъпваме тихо,
вълните докосват ни - нежна роса,
ръката ми малка в ръката ти скрита
намери подслон, като птиче в нощта.
В усмивката моя отново се влюби,
по очите ти сини аз полудях.
Опомни се момче, къде се изгуби -
а аз накъде ли сега полетях...?!
Години, години... така отлетели,
препускат стремглаво - буйни коне.
Косите ни сякаш от слана побелели...
остаряхме красиво, мое мило момче.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2013-12-06
прочитания: 317
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход