Очите ти две пламнали слънца
и в гроба си не мога да забравя.
Целувките ти - огнена игра
и миг покой не ми оставят.
Душата ти - избухнал водопад,
при себе си ме вика и желае.
Ръцете ти рисуват моя свят.
Душата ми не спира да мечтае.
И изгрев нов живота ми намира,
в прегръдките ти аз да изгоря.
Сърцето ми отново теб избира,
сред толкова човешка суета.
\"Потънах като мида във морето,
като вълна в брега се разпилях\"
Прекрасно изразил го е поета,
с любов в шепите си те събрах...
И няма да те пусна да си идеш,
и няма и за миг да те предам.
С мен цялата вселена ще откриеш.
Сърцето си на тебе ще го дам.