Сияят телата ни в тъмнината. Беззвучно опиват се устните... Нечакано начало сред самотата... Забързват миговете пропуснати... А вятърът рови в отломките на спомени разпилени... И тихо потрепващи клонки небрежно улавят промените... Невероятно е, но сме различни. Открехваме вратата съдбовна! И само ранобудните птички ще знаят - любовта е възможна! &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова&nbsp;

uFeel.me

Още за любовта