Oще мъничко
постой.
Не тръгвай
- моля те,
недей!
При мене остани
за още миг
поне!
Ехидно се присмиват
стрелките от стената
как алчно ми отнеха
минутите с тебе!
Аз искам времето да спре!
И искам да запомня всеки миг
сред бързеите на дъха
южняка в косите,
откраднатите мигове с целувки
в промеждутъци
от някои наречен - време...
Постой ... минута още.
Аз искам слънцето да угася
и ръката ми да сеща
само очертания,
защото скрито е дълбоко...
и огъня невидим за очи
запалва в мене хиляди вселени!
Не, не тръгвай...
още миг поне
да те запомня...
позволи ми!