Мълчиш и не поглеждаш,

в тази нощ – толкова красива!

Сърцето си изстинало,

от мен – отдалечаваш.

Тялом - тук си ти до мен,

прегърнал ме с ръка, но поглед – студен.

Мислено се рееш нейде

и сметка не си даваш,

че аз усещам – вече с мен не си!

Осъзнах, че те губя, но късно –

нишката се е скъсала,

без дори да разбера – точно кога.

Лековерна била съм да повярвам,

че вечно мой ще си,

единствено щастие, че за тебе съм.

Нелепост голяма, но отново повярвах.

Кога ли ще порасна и ще разбера,

че щастието е трудно достижимо?!

А Любовта е отживелица - от миналите векове.

Осъзнах – истина една,

че е невъзможна

ВЕЧНАТА ЛЮБОВ!

Бъди здрав и…върви.

Свободен си!!!

Отиди там, където –

Щастието си, ще намериш ти!

15.01.2009г.

гр.Варна