Видях те днес – отдавна остарял
със бели нишки в бившите къдрици,
видях те днес унил и натежал…
Китарата ми звънна с тъжната си жица.
И песента ми с ритъма на тъжен блус
повлече мислите и спомените в битка.
Заблъскаха се в мене трус след трус…
Ако не беше… Ако бях… Ако поиска…
Така препускаха годините – в „ако“…
Разминахме ли се във болките улисани?
Аз бях във бяло, ти със черното сако,
но с други хора… Щом е било писано…
А днес и двамата със бели нишки
не разменихме дума, само поглед,
а после както винаги, а после като мишки
Се скрихме в дупките… На собствената воля…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me