StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,358
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,088
   Точки: 2,663,482
   Съобщения: 149,435
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Орехова ядка


Безсмъртната любов не се разказва.
Прашинка бях в студената вселена
и люспест изгревът със златна пазва
привика ме от него да зачена.

Наля ми вино в слънчеви бокали
и сряза по средата две смокини,
Затръшна ме в росата и подпали
от зрелост натежалите лозини.

Игриво небосводът се разбъбри,
развърза се езикът му тържествен.
И тънките му розолисти фибри
разплетоха над нас дъждовни мрежи.

Ръмя навън – по-ситно от мъниста.
Тъй макове разсипват с пълни шепи
от семето си – пиперливо и сребристо,
и после в мислите до лудост шепнат.

Аз знам, че стихват всички листопади,
но в мене зрее ядката на орех.
И щом разлисти тъмните си страсти
дано за тази обич поговори.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2015-02-04
прочитания: 257
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход