Опитвам да те нарисувам с думи
по бялото платно на лист самотен
и сякаш цветни мисли от ума ми,
разбягват се в нощта със полет нотен.

В очите ти долавям тишината
на хиляди изгаснали вулкани,
покрите с рани, с пепел от Земята,
разбити с нежност бивши великани.

В косите ти е нощната прохлада
от залеза над плачещо кокиче,
пожар изгаснал - върху лунна клада,
сълза от спомен в поглед на момиче.

По устните ти мрака е накапал
най-нежното и сладострастно вино,
а вятърът навярно мен е чакал
да пием с него сладко от смокини.

По дланите ти с четката нанасям
на лятото най-топлите милувки
и сякаш във съня им се отнасям...
докоснат в миг... от нечии целувки...