Подари ми толкоз летни нощи.
Подари ми звезден водопад.
Подари ми сънища тревожни.
Подари ми миг...от вечността!
Онзи миг, във който ме целуна
с най-необяснимите слова...
С най-изпепеляващият огън,
с най-неугасимият пожар...
Онзи миг, когато ме докосна
с блясъка на бялата луна...
С летните лъчи на снопчета
и молещия шепот на брега...
Онзи миг..., за него аз бленувам...
Тъй неповторим...и тъй красив...
Мигът, във който нежно подари ми
животът си...в две влюбени очи...