Не зная как те срещнах,

но познах те-че си ти...

и замаяна от времето усещах,

как се преобръщат всичките мечти.

Помня как се запознахме!

Съвсем случайно,сякаш на шега...

и цяла вечер май неусъзнахме,

как навлязохме във нашето "сега"!

А вечерта...не беше дълга,

сякаш са минути,а бяха часове

и чак на сутринта удивена осъзнах,

че нещо трепва ми при мисълта за Онова момче!

И учудена на сутринта отново аз си легнах

и исках аз набързо да заспя,

и сама от своята реалност аз побегнах,

като си мислех,че сънувам или е шега...!

Но,не беше сън,а беше си реалност!

За да осъзная -трябваха ми часове,

но и след тях сама аз убедих се-

все още мисля за Онова момче...!!!