Омръзна ми да се усмихвам,
когато искам в краката ти да рухна от сълзи.
"Добре ли си?" - ме питаш
и очакваш "Да!" да чуеш ти.

Омръзна ми с шегите ми да ме запомнят,
когато толкова рани се крият зад тях.
Искам болката да видят,
скрита зад престорения смях.

Омръзна ми фалшивата усмивка,
износена е вече тя.
Не искам да я сменям аз за друга -
лъскав етикет на празната душа.

Аз искам да съм истинска за всички,
болка е животът ми сега.
Омръзна ми от смях и от усмивки.
Разплакана съм! Обикни ме и така!