Пак ли със омраза се наказваме?
Мислиш ли че имам сили за това?
Аз вече от борбата просто се отказах!
А ти отново си готов сега!

За какво, кажи ми, да те мразя?
За какво да сипем в раните солта?
Достатъчно след всичко сме наказани!
Не се руши така жестоко любовта!

А ние я рушихме ден след ден!
Мърсихме я, премачквахме дори!?
Мъртва в теб, загинала у мен...
оставихме я сам-самичка да кърви!

Пропаднах аз, а с мене си и ти!
И ние май загинахме със любовта!
Омраза ли? Тя всичко в нас отдавна разруши!
Какъв си ти? Каква съм аз сега?

Каква жестокост има в нашите сърца!
От къде дойде и как така се настани?
Не виждаш ли сълзи по нашите лица...!
Но стига толкова омраза,просто спри!